Първа седмица археологически разкопки

В понеделник започнахме истинската работа.

Ден 1

Взеха ни от пет и половина сутринта с едно микробусче, на което дори прозорците не се отварят. Както каза шефа ни, кмета на града, който се води ръководител на разкопките иска да открием много неща с малко пари, ние му викаме "българска работа".
Работата ни беше само да копаем. Шефчето очерта за половин час някакъв квадрат 10 на 10 метра и го почнахме. Намерихме една римска монета от 3век преди н.е. Работихме бързо, все едно ни плащат на изкопан метър. След работа изгорял и изнемощял едвам върях.

Ден 2

Усетихме се, че работим на държавна работа и намалихме малко темпото. Общо с шефа сме 21 човека, от които 4 жени, които работата им е да мият нещата, които намираме.
Ето какви неща събираме най-много. Извинявам се за лошата снимка, но нямах време да ги снимам по-добре.


Ден 3

Почти свикнах с тежката работа от, коята най-бруталната част е слънцето. Работим от 6:00 до 14:00, а жегата започва от 9:00. Като цяло работното време е добро, защото имаме две почивки за хранене от по половин час, отделно и си почиваме когато се уморим. Няма кой да си вика, защо не работиш, но гледаш да работиш колкото другите, дали от неудобство или просто ей така. Открихме втора монета, този път гръцка, не помня от кой век, но беше по-млада от римската.

Ден 4

Вече работата не ми е проблем, пък и си сложих едно шалче на врата, защото там най-много изгарям, явно заради това всички археолози са с шалчета по вратовете.
На всички им писна да събират частите от глинените съдове и само копаем. Добре, че е шефа да разкава по цял ден интересни истории и вицове, иначе щяхме да откачим. Само го питаш за някой владетел и се започва половин часова лекция.

Ден 5

Сутринта пристигна и помощника на шефа. Той си взе 6 човека и отиде на около половин километър да разкриват друга стена. Целта ни е да разкрием част от крепостната стена на града, който копаем. При нашата група нямаше много работа. Шефчето се опита да ни позабавлява малко, като се състезаваха с един работник за дълъг скок, но работника на третия скок си прецака крака при падането. След това дойдоха две рускини, които пътуваха и се разприказваха доста с шефа, защото само той знаеше добре руски. Дори едната ни направи няколко снимки с някакъв полупрофесионален фотоапарат Sony. Поради уникално високата температура свършихме работа в 12.

Сега ще легна да поспя, че от следобедното спане вече нямам измъкване.