Аз лично съм много разочарован от световното по снукър тази година. Интересните мачове бяха много малко, пък и бяха само между по-слабите играчи. Главния виновник за това естествено беше Рони О`Съливан. Предаваха главно негови мачове, а те не се славят с завързаност, драми и т.н. Като се замисля си спомням само един негов завързан мач, двубоя тази година от Welsh Open, където загуби от Марк Селби с 9:8 на финала. Естествено и ранното отпадане на най-добрите играчи като Мърфи, Селби и Хигинс повлия на безинтересния финал, но за мен главния виновник си е О'Съливан. Аз лично намирам смисъла на тази игра в дългите и драматични фреймове. Много ще се радвам, ако Рони се откаже след тази си титла.
Posts
.JPG)
3 comments:
Понякога във всеки спорт се ражда гений,който е с вселени по-добър от масата.Примери колкото искаш-Шумахер,Федерер,Майкъл Джордан,Бубка,Тайгър Уудс,Уейн Грецки,Марадона.Тези хора издигат своя спорт на ново ниво,карат хиляди да го практикуват и удоволствието понякога е само да ги гледаш как печелят.Рони О'Съливан е такъв "хуманоид",както го нарече един от бърборковците по евроспорт,със своят брейк от 147 ми припомни ,че "няма невъзможни неща",зареди ме за месец напред.Ако обичаш тази игра,ако разбираш тази игра,ако тази игра ти носи удоволствие то остави антипатиите към Рони в килера и се наслаждавай на зрелището.
Не е проблема дали ми е симпатичен.
Работата е да са интересни мачовете, драма трябва. А той или бие с много или го бият с много. Рядко, много рядко да има драматичен мач. Предпочитам да гледам мач 10:9 отколкото рекорден мач в който всеки от фреймовете е с над 100 точки. В снукърите е истината, поне за мен.
Нямах възможност да гледам финалния мач, защото не бях в България, но проследих целия турнир преди това.
Смело мога да кажа, че беше доста интересен, макар и да не липсваха скучни срещи. Имаше доста запомнящи се моменти - 3-ма китайци, много дебютанти, "разчистване" на стари сметки, доста почти успешни опити за 147 и т.н.
Качеството на един играч се измерва в брейк-билдърските му способности да прави дълги точкови серии, както и да поставя хубави снукъри. Точно на този турнир О'Съливан показа и двете - страхотна дисциплина и перфектна атакуваща игра. Мисля, че видяхме доброто момче Рони, а не незаинтересования английски куку.
И аз предпочитам драмата и 10:9, но и срещите 18:9 говорят за качествена игра! Особено на този турнир и двамата финалисти имаха максимални брейкове, рекорд за ранкинг турнир.
За мен е супер интересно за наблюдаване мач с много снукъри, но и дългата серия от тях изнервят (напр. мач на Питър Ебдън). Харесвам динамиката на Магуайър (макар никак да не го обичам...), О'Съливан и Картър. Те играят балансирано и има за всеки вкус :-)
Post a Comment