Намерих си много стара и много хубава песен.
Качих си я при другите песни в mp3 плеъра и тръгнах на път.
Точно си вървя по центъра на Благоевград и се пусна тя.
Заслушах се в текста
"Сиви хора виждам да минават край мен Искам всички да оцветя Малко радост да посипя поне по загрижените им лица"
Загледах се в хората около мен, изглеждаха някак тъжни, някак сиви.
Ето и целият текст на песента, много е добър, особено последната част.
Ревю - Мераци
Сиви хора виждам да минават край мен
Искам всички да оцветя
Малко радост да посипя поне
по загрижените им лица
Плуват в паяжина сто сърца
На други всичко име наред
Ей, хора, дайте ми назаем
железния си мироглед!
Виждам сенките ви как строят
със стари тухли нов мираж
А зад него е забравеният бряг
на доброто, но и той е ваш
Не искам да дишам от вашия въздух,
наситен със дъх на лъжа
Но мога да дам от кръвта си на всеки
Стопете със нея леда!
Никога няма да оставя съвестта си
до пътя да събира цветя
"Звездите" наистина хубаво светят,
само че не през деня!
Wednesday, December 20, 2006
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Posts
.JPG)
2 comments:
Песничката наистина е много яка...жалко че не може толкова лесно да накараме хората да се усмихват.Все по-трудно става самата аз да се засмея истински,пък какво остава за някой непознат?!
Всеки е забързан в ежедневието си и не поглежда към другия до себе си.Не знам на какво се дължи това,но е много подтискащо.
Аз вярвам, че ако помогнеш поне на един човек когато е в трудност, този жест би те направило по-щастлив човек.
Не само вярвам, но и съм си го доказвал сам.
Post a Comment