IRON MAIDEN

Това беше събитието на годината.
Няма да забравя как Брус викаше "Screeeeeeeam for me Sofiqqq" и пищенето на хилядите хора на стадиона. Това е концерта, който никога няма да забравя.
На стадиона пристигнахме 16:00ч., защото трябваше да отварят вратите в 16:30, но ни прецакаха и ги отвориха час по-късно. Имаше хора, които са дошли в 19:00 и бяха до нас, за другият път ще знам да закъснея.
Още не мога да проумея как не заваля, явно и Господ беше на наша страна.
Нямаше човек, който да не се оплаче от разредената бира, но това е нормално за подобни мероприятия. Аз мога да се похваля, че бях болен и докато почти всички около мен се наливаха, аз се мъчех с някаква минерална вода, която дори беше топла, заради прецаканото ми гърло.
Така някъде към 19:30 започна концерта.
Като за начало Ахат, бяха доста добри, но ги бяха прецакали със звука.
А за дъщерята на Стив Харис не мога да кажа нищо добро. Изложили са се, като са я взели с тях. Пък и имаше почивки между изпълненията на подгряващите групи, което беше зле.
Точно в 21:00 обаче излезнаха Iron Maiden.
Тогава всичко се промени. Малките неудобства изчезнаха. Изчезна и болката в краката, както и умората от дългото пътуване и липсата на сън. Публиката според мен беше на добро ниво, макар и да имаше доста кибици, явно дошли да правят компания на свои приятели. Не видях никакви боеве или простотии. Дори един пиян ми се извини, че ме е бутнал, а там бутането си беше нещо нормално.
Iron Maiden бяха просто велики. Пяха час и половина, песните които се очакваше да изпълнят, дори и ни изненадаха с Children of the damned. През повечето време бях в като в транс и не помня почти нищо какво е ставало около мен, но беше велико.
След концерта се дотътрихме до автогарата и там уморени до крайна степен прекарахме 7 часа в очакване на влак. След това във влака не помня нищо, казаха ми, че съм заспал преди тръгването му и се събудих на гарата в Петрич.

Така останах с една мечта по-малко.